Проф. Хубенова: Допуснахме изключително лош енергиен мениджмънт и самонарастваща инфлация
Последвайте ”Гласове " в.
" Това, което ние допуснахме, е извънредно неприятен енергиен мениджмънт и извънредно закъснение на промените в енергетиката.. Войната в Украйна също способства, но енергийната инфлация се следи от края на 2021 година и съчетана с свръхликвидната парична снабденост - ние сме в риска да използваме по-висока инфлация. Това изяжда приходите и понижава покупателната дарба ", сподели пред БНР проф. Татяна Хубенова.
" Политическият избор би трябвало да бъде безапелационен, че са нужни вътрешни политики, които би трябвало да смекчат външния потрес на енергийната инфлация, да се избегне внезапно утежняване на обстановката, обвързвана с индуцираната инфлация, която се самоподклажда, откакто надвиши 15% и доближи над 17% през август, ограничение на риска от задълбочаване на спада в потреблението и увеличение на безработицата ", каза в предаването " Неделя 150 " на БНР проф. доктор Татяна Хубенова от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките, ръководител на Съюза на икономистите в България.
По думите ѝ, в страната е създадена предпоставка за самонарастваща инфлация: " Свръхликвидността е инжектирана и в българската стопанска система. Но това, което ние допуснахме, е извънредно неприятен енергиен мениджмънт и извънредно закъснение на промените в енергетиката.... Войната в Украйна също способства, но енергийната инфлация се следи от края на 2021 година и съчетана с свръхликвидната парична снабденост - ние сме в риска да използваме по-висока инфлация. Това изяжда приходите и понижава покупателната дарба. Остава един висок риск за идващото полугодие ".
Проф. Хубенова уточни, че е необходима икономическа емпатия, " която е извънредно значима в тази военновременна конюнктура, с цел да се удържи подклаждането на инфлацията ": " А не да се разсъждава, че посредством далавера и повишаване на цените неуспехът на другите ще бъде мой триумф. България би трябвало да премине към преосмисляне на поведенческите функции, които имат бизнесът, жителите и обществото като цяло ".
Бюджетът на България би трябвало да бъде уравновесен, изрично съобщи тя и добави: " Страната занапред има да предприеме решителни стъпки във връзка с финансовите разноски, които са под 1/4 от плануваните за тази година.... Прогнозата за бюджетното салдо през 2023 година се основава на хипотезата за криза в Европа, пренесена в България по линия на по-ниско външно търсене и на внезапен спад в инфлацията. Това би означавало релативно закъснение на приходите в бюджета, до момента в който разноските, без политическа воля, ще продължат да порастват с към този момент плануваните темпове ".
Не би трябвало да се позволява месечният приръст на инфлацията да е с по-голяма стъпка от позволената до момента, акцентира проф. Хубенова. " В България ще има закъснение на стопанския напредък през 2022 година, индуцирано и посредством каналите на интернационалната търговия и инвестиция. Потреблението ще означи също забележителен спад. Това, което България има да усвои, това са 8% от Брутният вътрешен продукт, посредством Плана за възобновяване и резистентност, само че има извънреден пропуск да осъществим европейската дисциплинираност ", разяснява още тя.
Интервюто на Явор Стаматов с проф. Татяна Хубенова в предаването " Неделя 150 " можете да чуете от.
Източник: БНР
" Това, което ние допуснахме, е извънредно неприятен енергиен мениджмънт и извънредно закъснение на промените в енергетиката.. Войната в Украйна също способства, но енергийната инфлация се следи от края на 2021 година и съчетана с свръхликвидната парична снабденост - ние сме в риска да използваме по-висока инфлация. Това изяжда приходите и понижава покупателната дарба ", сподели пред БНР проф. Татяна Хубенова.
" Политическият избор би трябвало да бъде безапелационен, че са нужни вътрешни политики, които би трябвало да смекчат външния потрес на енергийната инфлация, да се избегне внезапно утежняване на обстановката, обвързвана с индуцираната инфлация, която се самоподклажда, откакто надвиши 15% и доближи над 17% през август, ограничение на риска от задълбочаване на спада в потреблението и увеличение на безработицата ", каза в предаването " Неделя 150 " на БНР проф. доктор Татяна Хубенова от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките, ръководител на Съюза на икономистите в България.
По думите ѝ, в страната е създадена предпоставка за самонарастваща инфлация: " Свръхликвидността е инжектирана и в българската стопанска система. Но това, което ние допуснахме, е извънредно неприятен енергиен мениджмънт и извънредно закъснение на промените в енергетиката.... Войната в Украйна също способства, но енергийната инфлация се следи от края на 2021 година и съчетана с свръхликвидната парична снабденост - ние сме в риска да използваме по-висока инфлация. Това изяжда приходите и понижава покупателната дарба. Остава един висок риск за идващото полугодие ".
Проф. Хубенова уточни, че е необходима икономическа емпатия, " която е извънредно значима в тази военновременна конюнктура, с цел да се удържи подклаждането на инфлацията ": " А не да се разсъждава, че посредством далавера и повишаване на цените неуспехът на другите ще бъде мой триумф. България би трябвало да премине към преосмисляне на поведенческите функции, които имат бизнесът, жителите и обществото като цяло ".
Бюджетът на България би трябвало да бъде уравновесен, изрично съобщи тя и добави: " Страната занапред има да предприеме решителни стъпки във връзка с финансовите разноски, които са под 1/4 от плануваните за тази година.... Прогнозата за бюджетното салдо през 2023 година се основава на хипотезата за криза в Европа, пренесена в България по линия на по-ниско външно търсене и на внезапен спад в инфлацията. Това би означавало релативно закъснение на приходите в бюджета, до момента в който разноските, без политическа воля, ще продължат да порастват с към този момент плануваните темпове ".
Не би трябвало да се позволява месечният приръст на инфлацията да е с по-голяма стъпка от позволената до момента, акцентира проф. Хубенова. " В България ще има закъснение на стопанския напредък през 2022 година, индуцирано и посредством каналите на интернационалната търговия и инвестиция. Потреблението ще означи също забележителен спад. Това, което България има да усвои, това са 8% от Брутният вътрешен продукт, посредством Плана за възобновяване и резистентност, само че има извънреден пропуск да осъществим европейската дисциплинираност ", разяснява още тя.
Интервюто на Явор Стаматов с проф. Татяна Хубенова в предаването " Неделя 150 " можете да чуете от.
Източник: БНР
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ